Закачливо подсвирва към мен
ален залез, отплуващ навътре.
Пори вълните щастливият ден
с обещание пак да се върне.
Синя нощ носи в меки завивки
фин копнеж за лятна Любов
и по твоите нежни извивки
бързат капчици към изгрева нов.
Нажежени до бяло тела
в изящна дъга се топят.
Сплав от материя, дух и душа,
през Портала на времето влиза в друг свят...
Оранжево утро наднича налюбено,
по слънчеви зайчета праща ни знак,
че времето в Обич не ни е изгубено,
а Щастие чака на нашия праг.
Денят се събужда, обагрен в златисто,
посреща пречистени, ведри души.
Животът започва отново на чисто,
от платното Надежда струи...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Поздравления за хубавите стихове!