laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
8.06.2010 г., 9:48 ч.

Цветята 

  Поезия » Друга
589 1 5

Цветята от моето детство

със същата хубост цъфтят.

От тяхното лятно вълшебство

очите ми тихо сълзят.

 

Усмихнати, скромни и мили

ми махат, навели глави.

Ще хукна към тях с всички сили,

тъй както го правех преди.

 

От градския шум ще избягам,

от скука, бензин и бетон.

В морето от макове лягам.

Уютен е цветният дом.

 

Оранжеви, сини и бели

цветя. А отгоре - небе.

Листата ме милват несмело.

Отново съм малко дете.

 

Щастлива съм до безтегловност -

от красоти премаляла.

Харесва ми дивата волност,

значи не  съм остаряла.

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приятели, благодарение на вашите коментари промених последните два реда и така според мен е много по-добре.Радвам се, че ме накарахте да преосмисля........да , душата НЕ БИВА да старее!
  • Благодаря за този стих, Нина!
    Пренесе ме при твоите цветя!
    И...душата не старее, нали...
  • Младостта е състояне на духа! Едва ли си остаряла, просто си пораснала. Затова "цветният дом", освен че е красив спомен от детството, е и убежище за кратко от сивотата на делника. Поздрав!
  • Поздрав!
  • целият текст "крещи" НЕостаряване, напротив
    харесах, много!
Предложения
: ??:??