Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го?
Стиснали бащи от гняв пестници.
Роби сме на злобата, търбух и Его,
В църквата Ти —първи мъченици...
С мор не би, Бащице — огън дай и жупел,
изгори и къклица, и плява...
Нека е небето само светъл купел,
с обичта сираци да кръщава!