danda (Даниела)
358 1120
29.12.2014 г., 9:44 ч.

Цветът на морето 

  Поезия » Друга
545 0 4

Копнея с теб да се намерим.

Отново.

Знам, че трудно е сред руини.

Не вярвам, че химера е

безплодна

онази обич. Щом боли?!

Сънувам, че ноември е с трапчинка,

отляво,

до дантелената плетка на годините.

Морето по презумпция е синьо.

Не без лято.

Не и в спомени изстинали.

Осъждам си вината.

И мълча.

Не търся твоята. Защо ми е?

Надви ни суетата.

На игра.

Сега в дома си сме бездомни.

Неравноделен ми е пулсът.

Не от вчера.

Морето през ноември е червено.

Остава истините си да срутим,

за да се намерим.

А дали ще е навреме?

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най-трудно се срутват тъй наречените "истини"...
    Поздрави за хубавото стихотворение, Даниела!
  • Хубаво, много хубаво!
  • Море с цвят "мечтание"! Дано е навреме!!
  • "Осъждам си вината.
    И мълча.
    Не търся твоята. Защо ми е?"
    Много ми хареса тази част- от нея лъхат добрина и всеотдайност, безмерни по своята величина!
Предложения
: ??:??