Светът обръща се с нейна помощ, но само от една страна
обсебва ме и кара ме да мисля хиляди неща,
омайва ме, обича ме... и все така,
докато не станах роб в нейната ръка.
Наказва ме да радвам се на всичко аз сама,
да не допускам никого до мене, себе си едва,
да споделям красотата само с нея
и единствено с нея да живея.
Хареса ù и в мен остана,
с мене иска тя да продължи.
Не допускай я ти никога в твойте дни!
Самота се казва, Боже, опази!