Съдба
Изгубих се
преди да се родя
и днес смълчана
чакам своята присъда.
Простила съм.
Смирено
стъпила съм на ръба.
Сбогувам се.
Пристъпвам.
Падам...
Тишина...
Аз мога да летя.
Дали съм птица,
или перушинка.
Дали съм слънчев лъч,
или листо, понесено от вятъра.
Аз мога да летя.
Аз съм душа, открила пътя си.
© Ашна Всички права запазени
Хубав стих, хареса ми.
Само душа, открила себе си, може да полети...
Колко кратко и хубаво си го казала!
Поздравления!!!