И не ще ми ги вземат, и няма
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.
И косачите – с дъх на отава,
сини сойки, сияйният лъч,
тишината, която остава
след детинската весела глъч.
И заплюйте ме – стара съм вече.
Гладко камъче, в мътни води,
но душата лети, надалече
и е ръбеста, както преди. ...