И милваха и плачеха китарите,
в онези толкова любими песни.
Hов грамофон и пак онези старите
и млади сме и трудното е лесно.
Бунтовното ни неприспано минало,
сред бръчките се гуши и крилете
и в спомен рови, за искра преминала,
през времето – да грее и да свети.
Спомнете си приятелското, рамото,
сълзите, песента, една и съща.
Остават две-три ноти и голямото,
сърце на луд, що младостта ни връща. ...