Cърцето си с име на цвете ще кръстя
На Я.
Сложете душата ми пак под индигото
пак с облаци дрипави скрийте звездите,
но ето - безкрили мечтите не стигате,
далече, високо съм - късам юздите.
Сама ще надяна монашески робата,
конопът на болките - вече го гръстя
Дори на Голгота - далече от злобата,
сърцето си с име на цвете ще кръстя.
И дойде ли ден и мечтите откъснете,
и спомен за мен - слънчоглед не изникне.
В очи на детенце, търсете - невръстното,
парче от сърцето ми - да ви обикне.
Защото познавам очите на нуждата,
която среднощ не ви дава да спите.
Попитайте май - ще разкаже за чуждата -
възкръсва за нощ, щом разцъфнат липите.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прегръщам те, Марийче!
-
Разбрах, че 30 години не си писала!!!За това ли сега поетичният ти гейзер е така мощен?! Възхищавам ти се, Наденце!👏🌹💕 Пиши и никога повече не спирай, прекрасно гейзерче!🌹🌹🌹
-
Ох, сенсей, добре, че си ти, да ме усмихнеш, че съм, като чайник - от ушите ми пара излиза - наглост, глупост, скудоумие...Бях сбъркала века, сега пак...А бе : "В наште планини зелени, тая що не си върви"...Сиреч аз. П.П. Сладко от рози? С, хм последици.
-
Хареса ми...
На двора -
цяла оранжерия.
Цветя,
цветя,
цветя...
И някои буренчета.
Не знам защо.
Но сбирам си
сърцата женски -
за спомен, нежност, красота.
И странно -
всичките са рози.
Бодливи.
И ядливи -
за конфитюр... -
Събудиха се стари спомени, момичета...Ако не изригвам, фабрика за метли ще имам. Заради такива и подобни 30 години не писах.
-
От думите ти толкоз сила
като вулкан изригва,
и като дива-самодива
танцуваш бяла във нощта;
денят по мярка прекрояваш,
цветя под стъпките ти никнат,
небето миеш в утринна роса,
а грозотата помиташ с лава
с огнената си метла!
*****
Щурей, Тайфун!
Поздравления! -
Колко красиво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
