Мразя понеделник и петък,
това са ужасни, отвратителни дни,
в които се будех с надежда,
а заспивах с разбити мечти.
Понеделник очаквах със трепет,
обличах се дълго, слагах си грим
и идвах на работа така окрилена,
защото на работа беше и ти.
Вторник набързо минаваше,
сряда, четвъртък - преживявах едва,
а в петък слънце отново изгряваше,
защото ти идваше, моя любов и съдба.
Но само аз така глупаво се вълнувах,
само аз с нетърпение чаках и страст.
За теб тези дни са били между другото -
неотличими, работни, без цвят.
И ето, петък е, но ти не дойде.
А глупачката още е тук и те чака,
със тъжно, разбито сърце.
През прозореца гледа и плаче.
А ти си имаш работа друга.
За какво ти е тая жена -
тя е нечия чужда съпруга,
тя е нечия чужда съдба.
Нямаш чувства към нея,
тя е стара за теб.
Друга, по-хубава ти ще намериш,
не ти трябва този нейн глупав копнеж.
Обичах понеделник и петък,
в тези дни аз просто летях.
А сега вече силно ги мразя,
носят ми само болка и гняв.
© Счетоводител Храбър Всички права запазени