s4eti
35 резултата
Нищото.
Сбльсък и Празно.
Непознато, неразкрито Нещо.
Гранично, зад завеса
сред Нещата среща. ...
  486 
Скапаната навигация ме прецака. Как успях да попадна в селото, така и не разбрах. Пътувах за Гоце Делчев от Доспат и както ме увериха на тръгване, пътят бил добър, табели имало, кратко се пътувало. Как го постигнах, не знам, но се залутах по едни черни пътища и се загубих окончателно. Село Крибул – ...
  654 
Силно на Земята подвластен,
див, полукултивиран, с история
нежен цвят в лилаво-сластно
подправя горчиво, до меланхолия.
Много ценен, изключително търсен, ...
  452 
Истината е максимумът,
празното,
разпознато
след всяка загуба.
Истината е там ...
  588 
Промяна, измяна
по хоризонтала,
разнопосочни вектори,
нелепо
линията права ...
  738 
Шафранено ценен, горчив, ароматен
Анима с анимус в същностна схватка,
силно на кръвта и земята подвластен.
Тъмно и светло, слабо и силно – в загадка.
Радост в безгрижие, но младост в тревога. ...
  438 
Меланхолия
укрива ароматна нощ
пролетни трели на кос
на село съм, у дома
* ...
  574 
Който главно дава, е най-беден.
Оплетен в самота и скръб.
Не дава, за да се намери нему,
а с мисълта за чуждия нелек път.
Като дърво безлистно, птиче ще прегърне, ...
  436 
Загубих се в горите над село Балша.
Аз често се губя, дори в София, дори в познати райони. Губя се, защото на моменти се се разсейвам така, че се увличам в мисли, вдълбавам се в себе си и околният свят изчезва напълно. Разходките се превръщат в безцелно бродене и единственото, което придобива значен ...
  1084 
Няма ме,
изгубих се
в смеха на другата
в блясъка на очите ù,
в ласките ù, ...
  598 
Зад витрината,
в дистанция,
усмихва се...
Копнея
топлината и прегръдката, ...
  582 
Тези четки ми пречат -
не става достатъчно пъстро.
Вземам боите с ръце
и рисувам, използвайки пръсти
Създавам хаос, а в хаоса свят, ...
  938 
Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...
  2946 
Във везана кърпа, с възел пристегната,
скрита във скрина на баба, мълчи
златна паричка, самотна, низвергната,
златни спомени пази, но в тайна стои.
Златна паричка, получена даром, ...
  536 
Скоро не му бе давала храна. То бе изгризало отдавна сухата коричка, която Тя му бе подхвърлила от съжаление и сега гладуваше. Стаята, където го държeше, беше мръсна. От малкото прозорче се процеждаше струя светлина и глупави прашинки танцуваха, уловени от нея, в хаотично движеща се нишка луди части ...
  885 
Безнадежда, излишна,
отблъсната, срамна,
досадна, нахална,
безочливо странна,
нежелана, осмивана, ...
  1296 
Не се страхувам, влизам в реката,
водата е ледена, настръхвам от студ,
не се страхувам, потапям главата,
залива ме зимно-леден абсурд.
Прониква мраз, попивам го цялата ...
  570 
Имало едно време, когато нямало време -
светът бил щастлив, спокоен и тих.
Нямало бури и вятърът дремел,
усмирен под топъл овчи кожух.
Била вечна зима, бяла и снежна, ...
  848 
През шум от двигател и бензинови пари
в тясна кабина пътуващ аз съм,
безкрайните пътища са мои другари
камионът е дом, и пристан, и храм...
Понякога е трудно така да живееш... ...
  478 
Илюзия, мечта и вдъхновение…
Потъвам в нереалността
на някакви лъжи, съмнения…
виртуална изкривеност и тъга,
самозаблуждение, така желано, ...
  672 
Ще поискам в заем бели облаци и мъничко дъга.
С магия ще открадна слънце.
И много, много падащи звезди ще събера,
от метеоритен прах ще уловя заради тебе зрънце.
От черноземна почва пръст ще взема, ...
  526 
Грозна, неразлистена топола
до цъфнал кестен стърчи.
Сива е, изсъхнала и гола...
Пролетта по нея не личи...
Кестенът е кичест хубавец. ...
  559 
Въпрос…
И отговор
Набързо…
За кратко
После е тихо ...
  507 
Докога ще се чувствам така...
не разбра ли вече сърцето,
невъзможна е тази любов,
абсурдно е – каза момчето,
безразлична за него е тя, ...
  551 
Нарцис-Цвете. Прекрасно, слънчево, ярко,
с тънко стъбло, но жилава същност,
с нараняващи остри листенца,
загадка-душа и пленяваща външност.
Странно вълнуващо, но и твърде естествено, ...
  1371 
Заскрежена поляна, сива мъгла.
Седя на пейка в парка сама.
Гарван прелита, после още един…
Облак сърдито, депресивно ръми.
Тихо е, няма жива душа, ...
  726 
Не мога вече да пиша…
Нямам вдъхновение,
всичко в мене умря,
да, за щастие, още аз дишам,
но съм празна, студена, без сърце и душа. ...
  562 
Събудих се във зимно настроение,
измих очите си със студ,
сърцето си напълних с мразовито огорчение
и тръгнах аз по заскрежения си път.
Снегът се стопил, оголил мръсни кръпки, ...
  506 
Не мога да ти подаря аз нищо материално,
разбираш, криза е сега…
Но аз поет съм и ще се опитам, нестандартно,
подарък, в стих да претворя.
В това объркано и сложно време ...
  580 
Приключвам годината, две хиляди и девета.
Седя пред компютъра с часове.
Преглеждам папки, редя досиета,
подреждам данни в скучни редове.
И после сортирам, смятам числа, ...
  2146 
Живял отдавна, несъвсем отдавна,
един владетел, несъвсем богат
и несъвсем обичан, даже подиграван
от собствения си народ
и даже от царицата-владетелка и негова жена. ...
  580 
Доброта има в твоя поглед,
Енигма обаче са тези очи.
Ясни, красиви и толкова сиви,
Но някак тревожни, макар магнетични.
Не винаги силни, често различни ...
  663 
Мразя понеделник и петък,
това са ужасни, отвратителни дни,
в които се будех с надежда,
а заспивах с разбити мечти.
Понеделник очаквах със трепет, ...
  675 
Пропаднах, на дъното съм,
от тук вече няма надолу.
Най-черната дупка в земята отворих
и - странно - не искам обратно нагоре.
Душата е празна, главата боли ...
  1014 
Затварям очи и връщам се там,
сред моите гори и ниски баири
ухае ароматната трева
и вятърът напява тъй познати ритми.
Познавам всяка пътека във тази гора, ...
  1046 
Предложения
: ??:??