kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
17.09.2011 г., 23:30 ч.

Да 

  Поезия » Друга
636 0 8
Наднича слънцето
през облачната пелена.
На палаво дете прилича,
прикрило се зад своята беля.
И в опита да се усмихне,
раздава светлина,
в която себе си откривам,
когато малка съм била.
Красиви мигове,
дарени с утрото на есента.
Рисуват по душата ми
и правят ме щастлива. Да.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??