Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни -
не броя. След кошмарното тичане
да крещя нямам дъх, да шептя "Остани!"
нямам право. Да бях те обичала...
Полудели от бързане, блъскат се в плен
оседлани насила измислици -
като вятър пустинен препускаш пред мен.
Де да бях те обичала истински... ...