Да бъда истински добра не успях,
хиляди пъти ранявах.
И истинска, и фалшива бях,
вземах и после всичко оставях.
Да бъда истински щастлива не можах,
имах всичко и от всичко бях лишена.
Обичаха ме истински,
но любовта им чиста нямах смелост да приема...
Да бъда себе си не успях,
зад хиляди маски се криех.
И щастлива, и истински добра бях,
а сега... дали АЗ съм още жива?
© Петя Всички права запазени
Поздравления за откровенния стих!
Прегръщам те Петя!