На...
Към парче лист под масата на коляно,
в безпорядък изстрелват се думи.
Бързо, една след друга –
все изляти от чувства куршуми.
Върху стената отсреща лъчи
рисуват огнена клада.
Водопад звуци всичко залива
и мисли от главите ни бягат.
Двойки танцуват в унес,
слова се шептят и заричат,
по тавана лудеят звезди
и погледите наши увличат.
Ухаеща на зов за обич,
спотаи се в рай на непознати ръце,
по-омайни от древните руни.
Разтваряш ти невинни уши и сърце
и дано нелъжовни са думите...
Часът полунощен настъпи.
Под цветна светлинна морава
„Лейди” затанцува самодива,
раждайки от чувства жарава.
Нека мъжете за нея
да не свалят звезди от небето.
А на нея крила да дарят
волно да лети между тях.
Тъй ще радва сърцата на всеки
с искрения си мил смях.
Негър за живота си пее,
думи ритмично реди.
По стълбите олюляват се сенки
и потърсиха очите очи.
Навярно го беше заслужил
и тя огън небесен укри.
Но той надежда не търсеше,
а пред тях само да помълчи...
И замечта на света някой
да превърне във вечна картина
нежността на извивките страстни
и прелестта, пленила мнозина.
Всичко е преходно, ала остават
спомените в думи и щрихи.
Петрарка и Данте ще му завиждат,
Клеопатра ще те гледа с възхита.
Красотата ще се превърне във вечна,
за да се помни и да пребъде.
Ала в живота случва се само,
ако тя тихо прошепне:
- Да бъде!
Ако не си млад и успешен,
ти дали това ще получиш
със съдба на Холандец летящ
и кармата на улично куче?
Ето, някъде там над стария град,
зората вече се появява.
Сред божествено нежна перлена гръд
от океана дар засиява...
PS. С искрено пожелание по случай рождения ден за щастие и разбиране от всички, чиито мечти ще поискаш да сбъдваш! Срещай само хора, достойни за твоите сънища!
© Вили Тодоров Всички права запазени
Поздрави!