Ръка ти подавах толкова пъти...
Да бъдеш, да бъдеш Човек!
Но в мрака на свойте мисли отровни,
ти сякаш бягаш от мен...!
Защо са тез думи? Думи раними!
Защо са тез тежки слова?
Ръка не протегнеш,любов да положа,
да бъдем добри във света...
Аз зная, че можеш,
аз зная, че искаш,
да преоткриеш,
отново света...
Повярвай във доброто,
повярвай във себе си,
нека надеждата с любов
те погали и разпръсне
мрака от твойта душа...
Аз зная, че искаш,
за зная, че можеш.
Да бъдеш, да бъдеш Човек!
Ръка ти подавам,
недей я отблъсква...
виж светъл лъч в нея блести.
Нека бъдем добри,
нека бъдем човечни,
да озарим светът със Любов!
Тогава, тогава - любовта ще пребъде,
ще бъдем щастливи дори...
Недей ме отблъсва,
недей ме предава,
а смело до мене върви...
© Катя Всички права запазени
Владислав,
Василка,
Мисля че този път е най - дългия и
най - трудния път! Да достигнеш до
сърцата на хората и да ги озариш с любов!
Навярно това е мисия!Затова сме длъжни да опитаме!
Благодаря ви,мили приятели!