Един замах и от плътта
избликва кръв, като думите
резки към приятел,
чиято цел е пръв да атакува.
Никой не пие за краля
и трапезата е празна
от болка присмехулна
в насълзените очи.
Един само знае,
един само вярва
и пътят ще е път,
и истината ще върви.
Ще мине тя през всяка къща,
не ще отбира развратна съпруга
или пък неверен син.
Неясната вода ще се избистри,
като небосвод след зимен дим.
Тънката плът ще покрива лицата,
а зад тях се крият
само деструктивни мисли.
Изреченото шепнешком
на горните етажи като вик ще се прочуе,
а казаните думи ще са твърде ниски.
Но не жалея аз за света гнусен,
не съм желал плътта си,
не искам и сърцето,
което днес тъй жестоко се раздира.
Свободата, по рождение неприсъща,
днес желая, но съдба друга ме чака...
Друг живот ми избира.