Копнея аз да бъда птица -

да се гмуркам във безкрайното небе,

да летя като орлица

и да съм облечена в най-пъстри цветове.

Всеки изгрев, всеки залез

да посрещам искам аз,

да се докосна до луната,

да слушам слънчовия глас.

Да съм птица неуморна, аз копнея -

да политам ниско над цветята

или пък високо да се скривам в синевата.

Пръстите на свободата да усещам

вкопчени в крилете и в моите нозе,

в короните дървесни сутрешната милувка да сещам,

да се надбягвам с дивите коне.

С природата едно аз искам да съм -

в добро и във зло

ще бъда част от това, което става навън.

На катерицата на гости ще ида,

със заека ще припкам из горските поля,

така най-сетне ще видя

какво изпуснала съм от живота до сега.

Сякаш апарат, химикалка и книга не стигат -

тайната остава скрита,

природните същества завесата вдигат

само ако видят подобно на тях в горите им да се скита.

Химикалът падна -

недовършена строфа остави,

писателката жадна (за живот)

към други измерения литна и се избави.

Сега е птица пъстрокрила,

щастлива птица песнопойка.

В сърцето си е скрила

съветите на всички - дори на мъничката сойка.