Върбата
заключи
в пазвата
деня.
Крака
уморени
повлече
над огледалната
вода.
Протегна
устни
и жадно отпи.
Натежала
от чувства,
разстели
коси
над брега.
Птици,
като фиби,
положиха
глави
в дългите
коси.
Уморен,
сънят
ги прегърна,
а времето
започна
да развива
своето кълбо.
Да дреме
и въздиша,
да чака
утрото.
© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени