Да се събудя сутрин рано,
да чуя твоя топъл глас.
Със звън по телефона само
да кажеш "Ало, пак съм аз!"
Че още жива съм да зная
във тази глуха тишина
и твоя глас във мойта стая
за влезе ласкав сутринта.
Да се усмихна, че е лято -
понесла грижи и беди.
Да литна с порива на ято
и все едно къде си ти.
Да скрия мъката дълбоко.
До края... все ще пари тя.
Да пиша стихове, да мога
да чакам с трепет сутринта!
© Ани Иванова Всички права запазени