След мрачни векове изгря заветът
и Данте от една любов изригна,
Петрарка също с влюбване откликна
светлострунно да е жив сонетът.
Но различен е по нрав поетът
и с променена строфа го обикна.
От Спенсър и от Шекспир новост бликна
и пак с идея- да е жив сонетът.
И Ронсар изви прекрасни трели.
С вяра искренна е Дън към Бога.
Пушкин волен, нежен Кийтс, а Шели
с ветрове лети... Бодлер- тревога!
И Верлен, Рембьо и много други
да е жив сонетът муза чу ги.
© Асенчо Грудев Всички права запазени