Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.
И сиви клетки, в мозъка си траят.
Стомасите препълнени. Разкош!
Ваксина срещу мислене накрая –
неваксиниран – синоним на лош.
Избива ти последната чивия,
затваряш си душата. И си цял.
И нека си последния, от тия –
от старомодна самота умрял.
Случайно, ако някой с думи груби,
се сети, мимоходом спомене:
— А той ли? Добротата го погуби.
Да го прощава господ! Или не...
© Надежда Ангелова Всички права запазени