... Пътищата ни са заприличали на гробища... ... Душите ни - на храмове... ... Сърцата ни - на камъни... ... Усмивките... ги няма. ... Щастието... и то вече ни спохожда все по-рядко.
Умовете ни са замъглени от спомени за по-добро, от рутинните задачи, от тежкото и мрачно ежедневие.
Къде отидоха мечтите? Нима сме ги заровили в крайпътните гробища, заедно с душите на неуспелите да се порадват на живота?
Нека се усмихнем! Да си подадем ръка! Нека за миг забравим колко ни е трудно, да забравим несправедливостта. Да освободим душите си за хубави неща. Да живеем! Сега!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав и прегръдка!!!