10.06.2014 г., 21:47 ч.

Да живееш на инат... 

  Поезия » Гражданска
1230 1 10

(МЗ предупреждава...)

 

Изтля поредният ми ден. Като цигара,

изтръсквана с привичен жест,

и залезното огънче припарва

пръстите на здрачно Днес.

 

Тепърва филтър на съня ще утаява

натрупаната през деня отрова...

Е, част от нея неизбежно преминава;

Печат катранен за душата ми. Отново.

 

Но още в утрото, от слънцето събудено,

искрящо с плазмата на милион лъчи,

от него палейки, ще вдишвам пак омаята,

макар да зная, че накрая все горчи...

 

Министерство (леко недолюбвано),

отколе се опитва да внуши:

„Зарежете този вреден навик

от раз и... ┼ (вовеки здрави),

корави, никотинови души!”

 

Надявайте се...

Все някога и туй ще стане.

Но ти, Приятелю – „пуши”!

 

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Тепърва филтър на съня ще утаява

    натрупаната през деня отрова...

    Е, част от нея неизбежно преминава;

    Печат катранен за душата ми. Отново."
    ...............................................................
    Да така е, живеем във време "катранено", отвсякъде негативизъм ни залива, и да, " цигарено горчиво" е нашето битие, но и ние самите имаме вина, защото не правим нищо, за да го променим...
    Поздрави и от мен!
  • То единият Инат ни остана, я! Ама е готин!
  • Бих се радвал, да е така, както казваш, Радост Даскалова.
  • точно в десятката!
  • > Добър избор, Рада. Пред алтернативата от съмнителна печалба за възприятията, си избрала да не загубиш част от себе си. Навярно малцина са хората, способни да общуват системно с голямата сива гума на телевизия и преса, успявайки при това да съхранят непроменени цветовете на своя уникален, личностен образ. Може би беше мит, тиражираната преди време богата душевност и колорит на българина, образоваността му, вроденият му интелект, но с риск да прозвуча като параноик, твърдя че за 25 години ценностната система на този същия българин е срината. Явно и тя е била мит. Въх, как се размърморих само! Ко да прайш, викат му "старческа мизантропия"...

    > Привет, Санвали! Наистина не са хубави нещата, чедо. Никак, ама никак не са хубави...
  • Хареса ми образността, с която си описал случващото се, но случващото изобщо не е хубаво.

    Поздрав, Людмил!
  • От известно време не гледам почти телевизия, прочитам в нета новините за да не съм в пълно затъмнение, но ...толкова.И съм по–добре без ужасните политически обзори, тъпите шоута, глупавите женски предавания и разбира се без "любимите" реклами.Отивам да запаля една цигара!
  • Манипулирани сме, облъчвани ежедневно от мастити държавници и медии в двете крайности - едните ни внушават, че живеем добре и ако нашето виждане за "добре" се различава от тяхното и поискаме да го променим, то, видите ли, щяло да стане несравнимо по-зле. Пародия на аргументи, предопределящи застоя. Чиновниците от Здравно министерство, когато не са заети да извиват ръцете на редовите лекари, в свободното си време измислят банери за кутиите с цигари, които си остават в крайна сметка само пожелателни. Каквито са и основната маса, от уж иновативни решения, наричани със станалата омразна за всички ни думичка, Реформа.
    Медийното тяло, от своя страна, ни потапя непрекъснато в пошлост и отявлен негативизъм.
    С отровени мисли, дирижиран стрес, притъпени инстинкти, поели токсини от храна, въздух и хлорирани води, за капак, телата ни биват "лекувани" безалтернативно от услужливите фармацевтични мастодонти, т.е. тровени по трето направление със синтетика.
    Е, животът в китната ни някога Родина, се е превърнал наистина във вреден навик.
    Танечка, Доче... Благодаря ви, че се отзовахте!
  • Та то какво ли ни остана?
    едничкият ни гол инат.
    Той само не прескочи океана
    да търси по-прекрасен свят...
    Остана като навика греховен
    да ни държи, и преброява...
    "Живот ли е, да го разровиш"
    Страна ли сме, или държава?

    Аплодисменти и от мен за позицията!
  • Здравната ни система... Боже, как си я събрал цялата на върха на димящата цигара! Опитват се да ни плакнат очите с несъществуващи грижи, но всъщност ни "пълнят дробовете" с престъпно, задушаващо безхаберие. Възхищавам ти се като лирик, но за гражданската ти позиция ти стискам ръката, Людмиле!
Предложения
: ??:??