Brezar111
81 резултата
Над тънката, кристална чаша вино
очите ти, във флирт със светлината,
менят магичния си цвят. Нюанси синьо.
Вън гасне залезът. Последните остатъци
потичат бавно по ревера на стъклото. ...
очите ти, във флирт със светлината,
менят магичния си цвят. Нюанси синьо.
Вън гасне залезът. Последните остатъци
потичат бавно по ревера на стъклото. ...
425
4
4
Другарче вярно си. Кажи-речи от памтивека.
Не хлопна двери и пред мислите неживи.
Оцеля тогава. Знам, не беше леко
да зъзнеш в ден, проточил се години.
Пътят е понякога жестока права; ...
Не хлопна двери и пред мислите неживи.
Оцеля тогава. Знам, не беше леко
да зъзнеш в ден, проточил се години.
Пътят е понякога жестока права; ...
781
4
9
Многолика. Древна и досежно млада.
По теб погиват и възкръсват пак души.
В гнева стихия си, вълнáта безпощадна,
способна адови вериги да строши.
Познах те: дръзка, непокорна, устремена, ...
По теб погиват и възкръсват пак души.
В гнева стихия си, вълнáта безпощадна,
способна адови вериги да строши.
Познах те: дръзка, непокорна, устремена, ...
1033
3
4
Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш? ...
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш? ...
659
9
10
Регулярно охлабвам житейските стеги
с дозичка хумор, с премерен цинизъм,
инак дъхът ми отдавна би секнал,
впримчен от сух прагматизъм.
Не е достатъчно. Пак е компромис. ...
с дозичка хумор, с премерен цинизъм,
инак дъхът ми отдавна би секнал,
впримчен от сух прагматизъм.
Не е достатъчно. Пак е компромис. ...
563
5
12
Той няма елени, шейна, ни брада.
Едва доловимо куцука.
Щом зимната нощ прихлупи града,
Разносвачът на сънища тук е.
Чете по замръзнали стъпки в снега ...
Едва доловимо куцука.
Щом зимната нощ прихлупи града,
Разносвачът на сънища тук е.
Чете по замръзнали стъпки в снега ...
2460
17
20
По кройка присъща, семпло съшита е
на живота ми длъжката дреха.
Без маншети и джобчета скрити,
без надиплени, фини плисета.
Остър ръб върху няколко кръпки; ...
на живота ми длъжката дреха.
Без маншети и джобчета скрити,
без надиплени, фини плисета.
Остър ръб върху няколко кръпки; ...
1557
10
6
Долавям протяжния съсък на вятър,
вършеещ из пусто огнище,
даже точици топло, ирисно злато
да отричат, зад тях, пепелище.
Познавам цената на тази сълза, ...
вършеещ из пусто огнище,
даже точици топло, ирисно злато
да отричат, зад тях, пепелище.
Познавам цената на тази сълза, ...
979
9
27
Рони се, невидим в полумрака,
копнеж, посипал пърхащи ресници.
Устните ми там са, недочакали
танца на палуващи искрици.
Коси повдигам, а целувки сухи ...
копнеж, посипал пърхащи ресници.
Устните ми там са, недочакали
танца на палуващи искрици.
Коси повдигам, а целувки сухи ...
1861
13
13
Ние идем – повеля на времето;
светли, отворени, чисти.
Затлачен е Изворът. Семето
закърня сред душевните липси.
Разни вери, натъпкани в символи, ...
светли, отворени, чисти.
Затлачен е Изворът. Семето
закърня сред душевните липси.
Разни вери, натъпкани в символи, ...
2276
16
35
На Времето по циферблата,
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална. ...
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална. ...
1494
6
13
Афиш на артиста
В прастария град на нетрайната слава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
замете безстрастният вятър. ...
В прастария град на нетрайната слава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
замете безстрастният вятър. ...
1224
4
12
(Посветено)
От снимка овехтяла, поизтъркана -
усмихваш се, прегърнала бреза.
Колко пъти те целувах, галих с пръсти...
Вкусвала си не една сълза. ...
От снимка овехтяла, поизтъркана -
усмихваш се, прегърнала бреза.
Колко пъти те целувах, галих с пръсти...
Вкусвала си не една сълза. ...
1858
7
9
Кораб син – Любовта ти към мен.
Уж с цвета на очите се слива,
но издава я в светлия ден
на копнежа сребристата диря.
Пълни вятърът сини платна. ...
Уж с цвета на очите се слива,
но издава я в светлия ден
на копнежа сребристата диря.
Пълни вятърът сини платна. ...
1501
6
9
ПРОЩАЛНО
(На баща ми 1927 – 3.08.2016)
Тъмно стана отвън, притаено.
Люшна немощно пламък свещта
от дъха, взел си сбогом със земното, ...
(На баща ми 1927 – 3.08.2016)
Тъмно стана отвън, притаено.
Люшна немощно пламък свещта
от дъха, взел си сбогом със земното, ...
3784
15
35
Огледало на езеро, чезнещо в здрача,
покани луната... и тя се яви;
срамежливо надзърна иззад гората,
посипа с прашеца си летни треви,
оцвети тишината, нагази водите, ...
покани луната... и тя се яви;
срамежливо надзърна иззад гората,
посипа с прашеца си летни треви,
оцвети тишината, нагази водите, ...
1626
5
38
Аз съм само семедател,
разточителен с нагона.
Ставам част от Кръговрата
в благодатното ти лоно.
Твоят символ е Надежда; ...
разточителен с нагона.
Ставам част от Кръговрата
в благодатното ти лоно.
Твоят символ е Надежда; ...
1059
1
19
Неохотно някак, заченат от тегоби,
изражда се намръщен пак денят
на нощта от мрачната утроба.
Няма слънце, само мътна светлина
процежда пипала като прокоба. ...
изражда се намръщен пак денят
на нощта от мрачната утроба.
Няма слънце, само мътна светлина
процежда пипала като прокоба. ...
1240
1
10
Красиви нощни пеперуди -
отвяваше ги нейде утринта.
Как Една, сърце ми не събуди,
поне веднъж да вкуся обичта!
Днес морето се умилква, ...
отвяваше ги нейде утринта.
Как Една, сърце ми не събуди,
поне веднъж да вкуся обичта!
Днес морето се умилква, ...
1035
1
11
Синори
Стопихме се. Втвърдихме се. Пресъхнахме.
Поражда плевели мизерният живот.
Мит е хумусът-народ, пръстта изпръхнала,
духовен урожай и сладък плод. ...
Стопихме се. Втвърдихме се. Пресъхнахме.
Поражда плевели мизерният живот.
Мит е хумусът-народ, пръстта изпръхнала,
духовен урожай и сладък плод. ...
1183
1
10
Познавах го. Търгуваше трохи любов
( Посветено...)
Той вече знаеше, че в онзи черен ден,
сгушена под тежкия покров
до едно замлъкнало завинаги сърце, ...
( Посветено...)
Той вече знаеше, че в онзи черен ден,
сгушена под тежкия покров
до едно замлъкнало завинаги сърце, ...
1295
2
15
Синусоида е духът ми неспокоен;
спонтанни пикове на мисъл и емоция.
Зареян винаги в далечното, дълбокото,
вкусва свободата без компас и лоцман.
Да, скитник съм, другар на буревестника; ...
спонтанни пикове на мисъл и емоция.
Зареян винаги в далечното, дълбокото,
вкусва свободата без компас и лоцман.
Да, скитник съм, другар на буревестника; ...
1224
1
20
Очакване, в предчувствие облечено,
изгрева сънуваше на близко сбъдване,
но светъл лик, на който бе обречено,
зад облак скриваше се в точката разсъмване.
Днес утрото е ясно! – Ти се върна; ...
изгрева сънуваше на близко сбъдване,
но светъл лик, на който бе обречено,
зад облак скриваше се в точката разсъмване.
Днес утрото е ясно! – Ти се върна; ...
1328
1
23
Наричат странно и дори обречено
нашето отколешно приятелство,
но то, мишена за стрелите недоверие,
оцеля и през годините укрепна,
събрало шепа песъчинки доказателства, ...
нашето отколешно приятелство,
но то, мишена за стрелите недоверие,
оцеля и през годините укрепна,
събрало шепа песъчинки доказателства, ...
1291
2
14
Бризът крадешком облизва
по тялото ти капчици солени;
Потръпваш в голотата си, облечена
само в ризата просенена
на свличащ се, ненужен свян. ...
по тялото ти капчици солени;
Потръпваш в голотата си, облечена
само в ризата просенена
на свличащ се, ненужен свян. ...
1303
2
20
Целувките, макар различни, магия са,
награда висша за душата и плътта...
Благодарната – красив завършек
на усмивка, издължила
сладка дан към доброта... ...
награда висша за душата и плътта...
Благодарната – красив завършек
на усмивка, издължила
сладка дан към доброта... ...
1195
1
15
Тъгуваш за всяко откъснато цвете,
в красиво букетче пленено;
затова ти дарявам поля в мен, където
Еньовден е през цялото време.
Нощем с усмивка мило следиш ...
в красиво букетче пленено;
затова ти дарявам поля в мен, където
Еньовден е през цялото време.
Нощем с усмивка мило следиш ...
1097
2
14
Букет си, тържество на аромати
и шествайки сред тях, ги вкусвам
благовейно, упоено...
Косата – кичурчето, точно зад ушето,
напомня мириса на галена от слънце ...
и шествайки сред тях, ги вкусвам
благовейно, упоено...
Косата – кичурчето, точно зад ушето,
напомня мириса на галена от слънце ...
1119
1
13
Дъщеря ми има дъщеря,
следователно съм станал дядо;
Дума, стряскаща ума ми: „Остарях!”
ала в гърдите се надига блага радост,
върнала годините назад, ...
следователно съм станал дядо;
Дума, стряскаща ума ми: „Остарях!”
ала в гърдите се надига блага радост,
върнала годините назад, ...
1523
2
16
Въздухът наситен е с едно-едничко чувство
и аз го вдишвам, както може да се вдъхне юнско утро,
когато младо слънце изкатери хоризонта,
а розовата кърпичка на ранобудно облаче
полира до искрящосиньо, усмихнатото си небе, ...
и аз го вдишвам, както може да се вдъхне юнско утро,
когато младо слънце изкатери хоризонта,
а розовата кърпичка на ранобудно облаче
полира до искрящосиньо, усмихнатото си небе, ...
1195
2
23
Утрото смъква ù дрешката тънка
и чаршафът се сгърчва от срам,
загубил неравната битка
с подобна на сняг белота.
Той помни онази, догаряща вчера ...
и чаршафът се сгърчва от срам,
загубил неравната битка
с подобна на сняг белота.
Той помни онази, догаряща вчера ...
1113
1
10
Ориста с камшик, случайно,
шибна младото ми конче
и то препусна без посока
през ботруни и оврази;
хеле, улових юздите, кротна, ...
шибна младото ми конче
и то препусна без посока
през ботруни и оврази;
хеле, улових юздите, кротна, ...
1919
1
10
ТЯ избира место до прозореца
и макар да прегаря, денят
ще ни прави за кратко компания.
„Две кафета, млада госпожице,
ако може с късметчета, моля Ви!” ...
и макар да прегаря, денят
ще ни прави за кратко компания.
„Две кафета, млада госпожице,
ако може с късметчета, моля Ви!” ...
1152
1
10
Изгубих любовта си на разсъмване,
а предстоеше цял един безкраен ден...
Така ми липсваше! – Не спирах да я търся,
дори след утрото на мислите навъсени,
дори в следобеда – тревожен и смутен. ...
а предстоеше цял един безкраен ден...
Така ми липсваше! – Не спирах да я търся,
дори след утрото на мислите навъсени,
дори в следобеда – тревожен и смутен. ...
1500
1
17
Нощта е особено време;
На слепеца, сетивната гама.
Туй, което денят ни отнеме,
тя спасява в щадяща измамност.
Тя е храм за назряло стенание, ...
На слепеца, сетивната гама.
Туй, което денят ни отнеме,
тя спасява в щадяща измамност.
Тя е храм за назряло стенание, ...
1529
18
Що ме питаш, мили Брате,
свои дертове ли немаш?
Остави ме да си патя,
от мен акъл немой да земаш!
Колчем бех по-малко гламав, ...
свои дертове ли немаш?
Остави ме да си патя,
от мен акъл немой да земаш!
Колчем бех по-малко гламав, ...
1393
1
18
Мойте бели нощи за тебе са изгубени...
Как ме траеш още?! - То си е за чудене...
Нима не ти омръзна да лягаш все сама?!
Колко време вече не си била жена!
Сгушен всяка вечер в мъдра самота, ...
Как ме траеш още?! - То си е за чудене...
Нима не ти омръзна да лягаш все сама?!
Колко време вече не си била жена!
Сгушен всяка вечер в мъдра самота, ...
1518
1
28
Небето е бездънно сиво,
но това е друга сивота...
Мисля си, тя даже ти отива;
Пред нея бялото, просветнало лице
искри досущ като снега, ...
но това е друга сивота...
Мисля си, тя даже ти отива;
Пред нея бялото, просветнало лице
искри досущ като снега, ...
2148
1
24
Настъпван, подритван, мачкан, опипван, изплю ме тролей разгневен. Работната седмица с пет понеделника напразно подтичва след мен. Наоколо дебнат два дена бездейни - и по нашему вече, уикенд. Кой, както си ще да им вика, но жалко, че те до един си приличат...
По тайна пътечка спестявам пресечка. Здра ...
По тайна пътечка спестявам пресечка. Здра ...
1526
2
19
В Кутия стара от обувки,
с лепен за кой ли път капак,
лежат безценните за мен писма.
Най-отгоре, сгушило се птиче
очаква да го взема в шепи пак; ...
с лепен за кой ли път капак,
лежат безценните за мен писма.
Най-отгоре, сгушило се птиче
очаква да го взема в шепи пак; ...
1097
1
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
