7.11.2020 г., 10:41 ч.

Да, лудост е, но вярвам.. 

  Поезия » Друга
276 7 6
От зрънце болка истина кълни,
дано светът завинаги прогледне.
Наивницата в мене прокълни
и просто прегърни ме - за последно.
Зрънца бодливи - вярата посях,
изникна троскот, бурен, и бодили.
Сълзите за поливане пилях,
а те цветята подло са душили.
Еднакви семенцата са, наглед,
земята ги погълна - разорана,
от думите ми, вместо слънчоглед,
бръшлян отровен никна и остана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??