17.08.2011 г., 10:08 ч.

Да ми простите... 

  Поезия » Друга
450 0 4
Потънала във царствено мълчание,
във мантията му копнежи скрила,
студена като Северно сияние,
забравила съм женската си сила.
Загубила посоката на времето,
с емоции - погубващо цунами,
намествам крак на делника във стремето,
повярвала на летните измами.
Пришпорила фаталната фантазия -
на чистата невинност свята воля -
със болен дух, жадуващ евтаназия:
"Да ми простите..." най-смирено моля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??