Довереница (Дочка Василева)
491 17710
11.01.2008 г., 13:32 ч.

Да ми свети, докато те чакам... 

  Поезия » Друга
915 0 36
 

 

Стръмно утро - небръснато, сънено.

Със канела и чай във дъха си.

Пак отпивам на глътки раздялата,

а сълзите ми в гърлото парят.

 

Не говоря с очи. Нито с реплики.

Със годините свикнах заучено

да прикривам издайните жестове.

Да не искам и търся съчувствие...

 

Всеки миг е начало на края.

Всеки миг стискам палци до болка,

но  надявам усмихната маска.

Да се върнеш, се моля на Бога

 

и на Дявола. Мътните взели ме,

ако някой от тях те изтръгне

от живота ми и от сърцето ми.

Ще го гоня докато те върне...

 

Подир теб като прежда вълшебна

мойте мисли с любов ще изпратя.

И ще стискам надеждата в шепи.

Да ми свети докато те чакам...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??