Да можех болката ти да поема,
да взема мястото ти - онзи ден!
На Господ бих му забранила
да вкара в ада тебе - вместо мен.
Душата си продавам - за да видя
в погледа ти радостни искри.
През твойте бури, болки щях да мина,
за да може пак да бъдеш - ти!
Но тъй безсилна днес се чувствам
и всичко в мен до кокал ме боли.
Наказана съм аз да гледам -
как жива съм, а бавно гаснеш ти!
© Росица Димова Всички права запазени