Да можеше да видиш слънцето,
ах, щеше да плени сърцето ти.
Но не можеш, защото сляпа си —
изгубила си се в тъмното.
Да можеше да чуеш вятъра,
щеше да развее косите ти.
Но не можеш, защото глуха си —
какво ли заглуши душата ти?
Ще успееш ли да се намериш,
чудя се? Ще минеш ли стръмното?
Да се преоткриеш в тъмното,
моля се — да видиш пак слънцето!
Да чуеш песента на листата,
как нежно навън пее славеят,
да тръпна до полуда, щом повея
разнесе ти навред аромата.
© Nebula Всички права запазени