Спасиение ще дойде, знай, тогаз,
спасим ли ний доброто в нас.
Началото е туй, че
злата мисъл,
във миг да се пресича,
че иначе – улисан,
отново във водовъртеж попадаш,
напускаш кули стари,
отдавна завладяни,
гневиш се – знай – забравяш!
Забравяш тази проста истина –
че само любовта гради.
И сякаш веч не осъзнаваш
светът какъв е... кой си ти!
Гняв... как да го спреш...
Омраза – да, тя изкушава...
Така душата скоро се предава
и вече не вървиш напред.
Прощавайки на ближния
ти опрощаваш себе си.
Раняваш ли със мисъл някого,
раняваш, знай, и себе си.
И може би отново
след някой ден ще кажеш:
,,Писна ми, омръзна ми
за мене да нехаят,
и писна ми да бъда
все милият идиот,
сърцето ми да тровят,
а аз - във труд и пот,
в мечти самотни още...
ах, само мои – в ума ми.
Дали не полудвам...
и всичко сякаш сън е...''
Приятелю, помни:
Мечтите са това,
което само значи!
На себе си прости,
прости и продължи.
И още – не само ти
си този, който тачи
доброто, любовта,
макар със теб – глупаци,
ний вярваме и нека
да бъдем все такива!
Глупаци за врага,
добряци – за добрия!
Приятелю, мечтай!
Бъди ти Дон Кихот,
ако трябва!
За мнения нехай –
душата нек' се радва!
Във този наш живот
ний трябва да огреем
със пламъка душевен
тъмата във душата
на човека – роб!
И сещам се
какво Христос е казал:
че на дървото Бог е дал
най-красивата премяна!
На птичката – крила!
А пък човека, своят най-възлюбен
не ще го изостави!
Дърво и птичка - те не знаят труд!
Но носят най-красивите одежди!
И знай, че нашите надежди
не са наивни! Не си луд!
Нито пък аз. Това, що имаме
вътре във нас
е същий божий пламък.
И той е толкоз ярък,
че блесне ли - ще озари
цял свят...и хиляди мечти
ще потекат!
Нека заедно да мечтаем!
© Александър Лозанов Всички права запазени