"Аз, хан Аспарух, обявявам тази земя
за държава на Българите и нека тези,
които идват след нас я обичат и пазят!
6 8 1 г о д и н а"
Поклон на теб, Ювиги Хане Аспарух,
не трепна твоята десница в трудна бран,
и враг лицемерен не успя с лукавство
да отклони делата ти от пътя избран.
В безбройните набези на ромеите зли,
ти никога не щадеше живота си млад,
ти искаше и вярваше и затова победи,
и не целуна чуждопреклонно ничий праг.
Преславни Хане, колко нужен си ни днес,
когато твоите потомци се продават за власт,
погазили честта на българския интерес,
оглушали за правдата на твоя древен глас.
Позор и срам за примера красив и светъл,
който ти, Велики Хане, ни завеща във дар -
да има българин българското си отрекъл,
и да се кланя на парите само тази твар.
А после нагло в храма свещ да пали,
и неверни думи лицемерно да изрича,
че уж много и искрено България обича,
че за нея той живота свой би дал дори,
и нека грешките и вините Бог му прости.
Вдъхни, Ювиги Хане, бяла вяра в неверните,
за да си спомнят те твоя свещен завет,
за да пребъдат делата ти, нетленните,
и да не ходят утре децата ни по гурбет.
И нека да е вечна земята ни - България,
тя символ бял е на живота в нас вграден,
не трябва да я проиграем на лотария,
тя е раят свиден за българите отреден
© Кръстина Тодорова Всички права запазени