12.05.2016 г., 0:42 ч.

Да погледнеш небето 

  Поезия » Любовна, Друга
511 0 7

 

Аз съм сама! Не разбираш ли?!
Разслоена за миг из душата ти
се разпаднах до облачно сиво
в объркани глухи спирали
и дъждът не усеща дърветата!
Поплувах из тъжната нежност.
Не проумявам как ме имаш без
да ме имаш.
А си толкова плашещо сигурен...

ще те гушна като мъничко мече.

© Йоана Всички права запазени

27-28 април 2016г.

 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кали, благодаря ти, че беше тази вечер с мен...
  • https://youtu.be/IY1v-FG8fxY

    Музикален поздрав!
  • Няколко пъти го четох и всеки път предизвиква различни чувства. Да бъдеш обичана, това ти носи сигурност и спокойствие и те прави различна.
    Поздрави!
  • Споделената любов е симетрична релация и е израз на взаимност. При наличие на споделена любов, човек никога не е сам, а лети на крилете на Другия. Това принципиално несъгласие не ми пречи да забележа оригиналността на текста, която оценявам високо. Поздравление, Лимеруна!
  • Никой никого няма, можем само да го гушнем.
  • Какво да кажа...не мога нищо да кажа...
    Докосна ме този поглед към небето, прогледнах...!
    Благодаря!
  • Да погледнеш към небето е точно това!...
    Да го призовеш, да го търсиш, да му се ядосваш и възхищаваш, да го обичаш...
    Впечатляваща метафора и образност, Йоана!
    Емоцията, която изразяваш без коментар, посланието също...
Предложения
: ??:??