Ти, цвете бяло,
светлина от луната крало.
По твоето тяло истина
и сняг е валяло.
Ти, цвете жълто,
усмивката ти е слънце.
От топлина и вечност - зрънце.
Ти, цвете червено,
сякаш пламтиш под небето.
Ти си ядрото на Марс
или любов в сърцето.
Ти, цвете синьо,
си вода. Депресията на царица
и студът над океанска птица.
Ти, цвете черно,
всички цветове събрало,
хорската мъка познало.
Неподвластно си на времето и края,
расото на свещеник - и за ада, и за рая.
Ти, цвете черно,
в теб са всички дела.
Имаш да разказваш
още много неща...
Посветено на Деси
© Боряна Всички права запазени