30.10.2008 г., 10:11 ч.

Да се събудим 

  Поезия » Философска
778 0 9

Болезнено и бавно се събличаме

от навика да носим разни маски.

Ранимостта ни - скрита и отричана

напира, мята се, жадува ласки.

 

Сърцата ни - ревниво охранявани

любов жадуват, търсят просветление...

Антични страхове превръщат бляна ни

в поредното отказано сражение.

 

Това ли носим в гневните си вени?

И трябва ли докрай да се погубим?

Не искам да живеем победени

а със Любов от сън да се събудим!

© Мартина Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??