Да се събудиш... със усмивка,
да кажеш весело "Здравей",
да метнеш леката завивка,
сърцето слънчево да пей.
Денят започва с лятно утро
и птича песен, с детски глъч,
измиващи душите... мъдро
от струпаната черна злъч.
И да помахаш на детето,
надничащо през тъжните очи,
да го погалиш нежно, леко,
да му прошепнеш: "Не плачи!
Бъди до мен и днес, и утре,
бъди звездицата в нощта.
И вярата бъди вълшебна
за приказните чудеса."
Да се събудиш със усмивка...
то цветен е във теб света,
щом носиш слънчева завивка,
ти вярваш още в любовта.
© Таня Мезева Всички права запазени