Видях го аз в една вечер дъждовна.
С черен шлифер и червен чадър.
Той беше тих, а осанката му злобна.
Но май не беше лош, беше си добър.
И влезе той с тиха стъпка, чадъра захвърли настрана.
Вдигна погледа злокобен, и в бара настъпи тишина.
Пристъпи той към маса, самотна като излъгана жена.
Поръча си голямо уиски, и заслуша песента.
Тя беше тъжна, мрачна, и в нея той се припозна.
След миг премести поглед... и май разчете моята душа.
Погледна втренчено... изпепеляващо дори.
За миг и аз погледнах... край! Изгубих се в черните очи. ...