9.01.2010 г., 22:31 ч.

Да си кажем сбогом... 

  Поезия » Друга
856 0 7

Внезапно пътят свърши. Извървян е.

И няма бряг нататък. Няма мост.

Не можем  тъмнината да прекрачим

и продължим проклетия  живот.

 

Назад не се обръщаме. Не смеем.

Ужасно е. Ужасно е назад.

Във тишината, просто, няма време,

в което да открием собствен свят.

 

И, някак си, да дишаме не можем!

Не можем да останем без сърце.

Не можем, просто, да си кажем сбогом,

с  протегнати в нощта от нас ръце…

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??