ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
16.06.2010 г., 10:11 ч.

Да усещаш... 

  Поезия » Друга
642 0 3

Да усещаш...
(по София Сладенько) 

Месец - масло появи се. Комат Слънце е препечен.
Диаманти на Небето са звездите тази вечер.
Прошумя Съдба - Комета. В крайна сметка - само диря.
Скоротечен е Поетът. След смъртта му го намират...

Поднебесното Кандило на Небето дръпна ципа...
Бебе в Тъмно се родило, а пък майчицата хлипа...
Пеленки пере Багира, Каа - татко ги изстисква...
Как на бебе да придиряш? Как от бебе да изискваш?

Сякаш цялата Вселена вече е душевноболна...
Океанът - до колене... Андромеда - недоволна...
Изкривен, Светът в басейна галактическа вода... 
Като Бог над нас се вдига По-Нещастно от сега...

То ни и конците дърпа... Едноклетъчни земляни...
Щом отпусне малко въздух - все едно, че си изяден... 
Не издържат тънки клонки тежки ябълки наесен...
Време на марионетки... На медузите със песен...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??