Да вървим натам, където сме тръгнали!

Кога ще стигнем? На мен е все едно.

Не с болка в тоз живот сме се впрегнали,

няма да се стоплим и с чашата вино.

Да вървим с мечтите, когато бяхме малки,

всичко беше сякаш на шега.

Замръзвахме навън по ледените ни пързалки,

какво делим се питам Аз сега?

Да вървим. А нещо все ни дърпа,

камъни от лед се трошат в нашите крака.

На очите вързали сме черна кърпа,

дърпаме ли, дърпаме подадената ни ръка.

Да вървим а който иска да остане,

търсейки загубените си мечти.

Болката в душата все някога ще ни престане,

Любов и доброта гради се. Довери ми се и ти.

                                           В.Й. 04.01.2016г.