Да ме срещнеш, няма вече,
дори там, в своя мъжки сън.
Дойде зъл дух и ме отвлече,
далече съм, там някъде навън.
Да ме видиш, не, няма повече,
дори очи от взиране да болят.
Дух в невидимост ме обрече,
добре ме скри, отне ми плът.
Да ми чуеш, няма отдалече,
докосващия глас, ще е мираж.
Достигаше те, но го отрече
дамгоса го, не веднъж и дваж.
Далече съм, много на далече,
дори сама не знам точно къде.
Дойде зъл дух и ме отвлече...
Добър бе всъщност, добър е.
29.10.2008г
(цикъл "Черно перо")
© Анета Саманлиева Всички права запазени