Разкъсах хоризонта със очи!
Промуших се, погледнах отстрани.
Видя се, бездна от лъчи!
Едва ли лесно тук ще се лети!
Така поех, отново с надежда...
Разумът от днес ще ми нарежда!
Къде ли светлината ме отвежда?
А моят устрем до какво се свежда!
Летях ли, или леко падах. Признавам!
За мене беше нещо като скок!
Решена бързо да се овладявам!
И черни облаци видях в шок! ...