(до "великите" поети)

               Дали написаните от сърце

               думи, от душа, във редове,

               да са нахвърляни така,

               във празното, във ветрове!

               Били сме недостойни, вярно е!

               Неопитни, пишман лаици!

               Дали ще станем някога класици

               или времето и нас ще помете?!

               Не знам, но знам едно –

               написаното взехме от сърцето!

               Оставихме го голо и самó

               пред вас да плаче, то горко!

               А вие там навъсени, велики

               го гледахте без срам, надменни.

               Забравили какви били сте,

               сега безсмъртни и не тленни!