Дали щом сложа на чудовищата брекети,
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните
парченца време... лудостта съвсем изрони.
Безсънни нощи мои, колко много помните!
Душата – скитница, все търсеща подслон и
откакто има я в доспехи все облечена,
а всъщност крехка е, кристална и ранима...
Дали за нея самотата спътник вечен е,
дали освен за Бог за друг ще е любима?