Оставам сред всички,
след деня;
оставам - макар осакатена,
инвалид -
сред лъжата, фалша, суетата.
Не плача, няма, нали оставам преди да реша, че взели са ми крилете.
Ръцете - шоколад,
в очите свети меден грях.
Събуждам се в лица на други, не от теб,
политам с черните крила,
не съм и ангел -
просто суета.
И глухата аз показах пътя на теб - слепеца.
Ах, тръгвам си вече.
Простете, че взеха ми шоколада.
Вземете го, то във мен си е наслада.
И какво като моят свят е само мечти? Малко наивно. Дали?
© Мила Всички права запазени