Забързан животът тече си полека

                          и времето също така.

   И хората, всеки във свойта пътека

                        по свойта едничка река.

           Аз питам обаче, дали е животът

                                наистина всичко това?

        Но никой не чува, забързан е скотът,

                                   забързан за още трева.

                 Аз питам отново: „какво е човекът?

                                           Каква е и вашта съдба?”

                   Но жално ме гледа измъчен роботът,

                                             роден от маймуна - жена.

                       Тогава аз казвам: „Животът е глупост!

                                                       И няма я вашта съдба!

                                       И цялата ваша надежда е тъпост,

                                                         защото сте мъртви тела!

                               И глупост са всички красиви, прекрасни,

                                                                   големи и малки цветя,

                                              защото сте всичките вие нещастни

                                                                      и празна е вашта душа.

                                                   Ей, бих полудял аз на вашето място

                                                                              и бих аз умрял от тъга.

                                                           Не може, не може човек да живее

                                                                                      без своята малка дъга.

                                                           Бих хванал пищова и после куршума

                                                                          бих пратил във свойта глава.

                                                                       Защото не може човек да живее

                                                                                           без Бога на тази земя...

                                                                      На гроба си щях да заръчам да пише:

                                                                                           „Това тук е нашта съдба!”

                                                                          А после гробарят в пръстта да запише:

                                                                                                    „Отиде си глупост една...”