Иска ми се силно да тъжа,
но лицето ми в усмивка грее.
Истината сблъска се с лъжа,
борят се коя да надделее.
Станалото сънища краде,
бъдещето тули се неясно,
вярата не ще ме предаде,
хваща страховете ми натясно.
Струва ли си да държа страна,
щом светът безумен се разпали.
Огънят дали е светлина,
двайсет века все не сме разбрали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация