Може би не съм жена, а котка.
Или Орисница ме е проклела,
да ми се мърка на дивана кротко
завита с твоята стара фанела.
Днес избърсвам сълзите си скришом,
усещайки се бездомна и ненужна,
в часове, като този, във които
се нуждая някой силно да ме гушне.
А някога прибра ме във дъжда.
Бе излязъл на пук на лошото време.
Питам единствено защо премълча
че за теб Любовта е нещо временно? ...