Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето.
Дали е носил хиляди души
или е пазил в себе си детето
и писал цял живот – да го теши?
Да помни кой каквото си реши.
Отдавна той отляво е на Бога.
Словата му вълнуват досега,
присъдата му е такава – строга,
да бъде с вас и в радост, и в тъга.
А който се стреми към куха слава,
да го запомнят както заслужава.
© Надежда Ангелова Всички права запазени