18.10.2013 г., 10:06 ч.
Дали съм нормална?
Не знам каква е мойта диагноза -
шизофрения, аутизъм
или безкрайна самота?
Докога все ще търси,
провокира ме с въпроси
тази моя сбъркана душа?!
Дали ще си замина от болест нелечима
или просто ще се самоубия?
Какво съм? Защо съм? И имам ли душа?
Не зная,
но търся отговора на въпроса,
като отшелник в пустошта.
Не зная дали съм нормална,
дали има други като мен
и може би това най ми пречи
да срещна новия ден!
© Гъсеница Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Жени за топлите думи!
-
ако ти не си нормална, значи и аз не съм....пък смятам, че и двете сме си съвсем наред...Прочетох те! Великолепни стихове! Радвам се, че се отби при мен и така имах възможност да прочета стиховете ти!!! нормални сме...Поздрави!
-
Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете
скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската
до най-високата ми ноти?
Не!
За какъвто щете
инструмент ме смятайте -
можете да ме разстроите,
но не и да свирите на мен!
О, в такава нощ минава само трамвай,
като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега и аз мога да ви кажа.
Във спор със свойта млада памет
един връстник на всяка младост,
съвременен объркан Хамлет
пресича сред нощта площада.
О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.
Сред булевардите се вглежда
във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда,
там някой днес ще му отвори.
Къде момче, сега отиваш
и наш'те сънища тревожиш?
Дали все още Хамлет жив е -
средновековно невъзможен?...
О, в такава нощ минава само
трамвай, като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Какво не мога да ви кажа?
Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
средновековно невъзможен...
"Щурците" - "Хамлет" 1984 -
приеми душата като приятел - не можеш я разбра. не чакай и другите да я разберат. не е и нужно - просто си прекарвайте добре съвместно.
-
Благодаря, Митко!
-
Всеки носи един Хамлет в себе си. Но, отговор все ще се намери, който да събере късчетата от...въпроси. Поздрав!
-
Ани, благодаря ти. А на мейла ще ти пиша за това как се почувствах. Гушкам си те!
-
О, даааа, със сигурност!
-
Ели, благодаря ти, мила. Подавам ти ръката си с най-голямо удоволствие.Гуш и от мен! А хлебарката май наистина е гладна, не се спира!
-
Не се тревожи, повечето от нас си задават този въпрос! И не си поставяй диагноза, ще ти я постави времето!
-
Ами да, тук всички сме такива, ...така че споко, с теб сме!
-
Разкъсвам се на хиляди парченца и не зная дали изобщо самата аз се харесвам. Начинът не съм го избирала, не знам дали върши работа, това просто е в мен, Стефане.
-
Търсиш, и си задаваш въпроси.
Тоя е начинът! -
Взела писалка в ръка, за да запише преминаваща мисъл и стих. Усмихната, когато никак не й се усмихва. Това съм аз. Кети, благодаря ти. Прегръщам те и аз!
-
Търсиш, мислиш, съмняваш се - значи си жива, че душата ти е чиста! Прегръдка от мен!
-
Трудна. Объркана. Странна. Луда.
Скрита зад усмивките. Зад истеричните изблици. Там, в нощите, през които не спя, а разказвам за себе си. Търся себе си. Миночка, Санвали, благодаря ви, момичета! -
След като търсиш отговори имаш Душа! Наред си мила. Поздрав и от мен!
-
Много си нормална,
но живиеем в ненормален свят...
Поздрав! -
Вальо, благодаря ти за топлите думи. Радвам се, че си до мен! Хубав да бъде и твоят ден + една прегръдка от мен!
-
Хей, Дони, от теб по-нормална няма и не може да има в този объркан свят! Светъл ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
